Зелено печели! Фото: Pixabay Creative Commons 0

Зелено печели!

На фона на мрачна статистика от черноморския туризъм след миналото лято, „Албена“ АД отчете 4% ръст. И обяви през март очакване за още 10% ръст през 2016 г.   Дружеството изглежда върви „нагоре“, въпреки външни фактори, които въздействат на бранша като цяло, и вътрешни търкания сред акционерите. Възможно обяснение за успеха на Албена е простата, но нетрадиционна за нашето черноморие бизнес-стратегия  за зелен семеен туризъм, базиран на собствен екологичен продукт.  Четири десетилетия след основаването си, курортът на север от Варна отстоява единството си и визията, че систематичното опазване на природата, гарантирането на здравословна среда, и предлагането на собствени екопродукти е не просто зелен  пиар, а осезаемо пазарно предимство и грижа за сигурността на туристите.

Другият начин да се прави туризъм

Ако за героинята си Албена Йордан Йовков е написал: „грешна беше, но беше хубава”, нареченият на нейно име през 1969 г.  курорт хем остава красив, хем не тръгва в погрешната посока, покварила голяма част от българския черноморски туризъм. След приватизацията през 1997 г., Албена запазва своя облик, без да е разпокъсан като  други курортни комплекси от времената на социализма. Тогавашният и сегашен управител на курорта Красимир Станев обяснява контраста с различен мениджърски подход: „Ако още в самото начало имахме идеята да правим много пари, щяхме да разделим „Албена“ на отделни парчета и да я продадем – това щеше да ни донесе много пари на няколко души”. Хората зад проекта „Албена” обаче използват приватизацията, за да продължат да правят онова, което умеят, разяснява Станев.

Фото: "Албена" АД

Фото: „Албена“ АД

Днес „Албена“ се развива и модернизира без да губи някогашния си облик на зелен семеен курорт. Капацитетът на комплекса е от около 14 000 легла (при 12 750 в края на 70-те години), като планът за развитие предвижда той да нарасне до максимум 20 000. В резултат, алеите из комплекса не са притиснати от прекалено много сгради, а „дишат” сред добре запазена и поддържана зеленина.

Според Румен Драганов, директор на Института за оценки и анализи в туризма, фактът, че голяма част от хотелите са запазили своя архитектурен облик, а дървесните видове, продължават да бъдат такива, каквито са били през 80-те години, без да бъдат изсичани, помага за привличането на редовни туристи, които в Албена намират атмосферата, която помнят и очакват. Експертът обръща внимание на относително високият дял на постоянни клиенти на комплекса, който е около 43%.

Уникалната природа – предимство в привличането на туристи

Ръководството на „Албена“ вижда уникалната природа като един от силните си козове в привличането на туристи, най-вече разположеният южно от курорта резерват Балтата. Позицията на мениджмъта е, че природният обект трябва да бъде съхранен и много по-добре пазен, отколкото е в момента. „Този резерват ще бъде по-нататък това, което  ще отличава нашия курорт от много, много други хотели по света”, убеден е Красимир Станев.

"Зелената прегръдка" на "Балтата" носи предимство на Албена в привличането на туристи. Фото: "Албена" АД

„Зелената прегръдка“ на резерват „Балтата“ носи предимство на Албена в привличането на туристи. Фото: „Албена“ АД

Сравнявайки „Албена“ с курорти в Гърция и Турция, изпълнителнят му директор отбелязва философски, че в южните ни съседки има много хубави хотели, които могат да бъдат повод за завист, но когато туристите излязат от вратите им, попадат в една несигурна и съвсем не така зелена обстановка. Имиджът на България като европейска, светска, демократична страна, с върховенство на закона и невисоки цени, се превръща във важно конкурнтно преимущество за качествен туризъм.

Станев е наясно, че може да има млади хора, които намират обстановката в Албена стерилна, и заспала – заради липсата на бурен нощен живот, какъвто кипи из други курорти. „Така е, да”, вдига рамене управителят, но друга е търсената публика на „Албена“. Курортът се цели в семейства с деца, които търсят спокойствие, пълноценен отдих и досег с природата. Затова комплексът не е пренаситен с дискотеки. Златни пясъци или Слънчев бряг са избрали различен модел, не твърдим че е по-лош или по-добър, просто е различен, заявява спокойно Станев.

Не искаме да помпаме нашите гости с алкохол и цигари.

В някои отношения Албена има нетипичен за нашите курорти подход към своите посетители, ориентиран към здравето. „Ние носим отговорността за пребиваването на гостите в „Албена“. Ние не искаме да ги помпаме с алкохол, цигари и т.н. Насърчаваме нашите гости да не пушат, да консумират плодове, зеленчуци”, обяснява Станев. Тази политика е валидна за целия холдинг „Албена” АД, под шапката на който стоят и други курортни комплекси. Така е в комплекс „Бялата лагуна”, на чиято площ от 300 декара има само четири места, на които може да се пушат цигари, като те са не толкова за гостите, колкото за работещите в комплекса български служители, част от които държат да практикуват вредната привичка. Визията за курорт без тютюнев дим засега се оказва прекалено напредничава за българските законодателни реалности.

Не просто туризъм

Албена - където "зелената" стратегия е рецепта за успех. Фото: "Албена" АД

Албена – където „зелената“ стратегия е рецепта за успех. Фото: „Албена“ АД

Въпреки че хората асоциират „Албена” АД най-вече с едноименния курорт, зад холдинговата компания стоят не само множество курортни комплекси, но и фирми с на пръв поглед съвсем различен предмет на дейност: напр. животновъдство или енергетика. Тези дейности обаче влизат в хармонична симбиоза с основната цел на Албена – да печели от туризъм. „Туризмът стои в центъра, но около този център гравитират с много голяма активност селскостопанското производство и производството на биогаз и биологична продукция, тор, която пък отива в нашите полета за наторяване”, разяснява  Станев. Стратегията за циркулярна икономика тръгва именно от него.

„В истинския смисъл можем да застанем и да кажем на нашите гости, че това, което им предлагаме да консумират:  плодовете, част от зеленчуците, хлябът и всички хлебни изделия, са продукт на нашата фирма и ние можем да дадем гаранция как те са произведени”, обобщава Станев резултата от работата в сферата на селското стопанство.

В портфолиото на „Албена” АД се включва и животновъдството, за да заработи и третият елемент от общия кръговрат, а именно производството на енергия от възобновяеми източници. Тази дейност започва през 2013 с изграждане на първата в България биогаз инсталация с анаеробно разграждане. При близо 24 млн. киловатчаса годишен разход за цялата си дейност, „Албена” АД връща в мрежата между 8 и 9.

Биогаз инсталацията на „Перпетуум мобиле БГ” АД. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Биогаз инсталацията на „Перпетуум мобиле БГ” АД. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Едно от нещата, с които предлагащите ’all inclusive’ услуги не могат да се преборят е практиката на туристите да препълват чиниите си с храна, голяма част от която не изяждат и която се превръща в отпадък. Годишно „Албена“ използва около 7000 тона храни, а изхвърля като отпадъци близо 3000. По думите на Славчо Гигов в момента в България този тип боклук просто отива на сметището, без да бъде оползотворен по някакъв начин. В плана за развитие обаче е заложено той да бъде използван, чрез изграждане на още една биогаз инсталация, която да работи чрез разграждането на именно такъв биологичен отпадък. Идеята е не само екологична, но и практична – би намалила използването на собствено произведена суровина, за която се „хабят” земеделски площи, и би увеличила дела на суровина, която така или иначе е отпадък, допълва още Гигов.

Да заложиш на зелено

MediaWorkshopAlbena_eva@bluelink.net (42)

Изпълнителният директор на Албена пред участници в проекта SPECIES през м. ноември 2015. Фото: Е.Стоянова/Евромегдан

Няма идеални неща, дори и в Албена. Според природозащитници резерватът е пострадал в миналото, при развитието на курорта, а територията, на която са построени хотели типомълком бе извадена от него през 2015 г. Близостта на курорта дава своето негативно отражение върху екосистемата, дори в следствие на неизбежни манипулации като пръскането против инсектициди. Но дори най-принципните природозащитници оценяват постигнатото в Албена, на фона на тежките посегателства над дивата природа и законите за опазването й другаде по Черноморието.

Албена е положителен пример не само заради зелената идея, с която се развива – за запазване на залесяването и екологично развитие, но и защото е работещ бизнес модел. Красимир Станев отрича успехът на курорта да е резултат от някакъв предварително обмислен план: „Движейки се къде с някаква стратегия, къде налучквайки, къде интуитивни, случайно и т.н. стигнахме до сегашната идея, която искаме да задълбочим и да доразвием“, заяви той пред млади журналисти, събрани за тридневен курс по опазване на екосистемните услуги през ноември 2015 г. „От това, което искаме да направим, сме направили не повече от 50%,” отчете човекът, водил Албена през последните три десетилетия.

Макар и според Станев да е рано да се говори за туристи, които биха предпочели курорта заради гарантирания произход на част от храната, Марин Василев, ръководител  на рекламата, споделя че никой, който е разбрал какво прави „Албена“ в сферата на чистите храни и правилното хранене, не остава безразличен. „Когато следващият път търсите място, на което да летувате с децата си, знаейки, че в „Албена“ те ще бъдат хранени възможно най-правилно, когато дойдат тук, това може да бъде един коз, в това кой курорт бихте предпочели”, заявява уверено Василев.

Красимир Станев е наясно, че в бизнеса всичко може да се промени много бързо. Никога не е късно в Албена да стане както в останалите курорти, вдига рамене той. Думите му се потвърдиха от сътресенията след миноритарните акционери в курорта, заради които в медиите прибързано обявиха „краят на приказката“ в Албена.  Но в края на м.април Съветът на директорите на „Албена“ застана зад единството на курорта и  зелената визия за развитие нямат алтернатива. Така че зелената приказка продължава, уверен е Станев.

Още по темата:

Хапки от съседната нива, Александра Джермова, 26.05.2016

Проект SPECES: Секторни политики, укрепващи ангажираността за подобрение на екосистемните услуги в България.

 

 

EEAgrants

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.