Фарватер за свободния палатков туризъм край Шабла* Шабла сочи пътя за съчетаване на интересите на свободно къмпингуващи ценители на природата, община и местен бизнес. Фото: Булфото/Е.Димитров

Фарватер за свободния палатков туризъм край Шабла*

Докато общини и строителни инвеститори по Черноморието воюваха без резултат  срещу хиляди хора, избрали да опънат палатки свободно и през отминалото лято, Шабла се огледа, ослуша, и избра по-далновиден подход. Тук също полиция, горски, екоинспектори, общинари и туристически предприемачи потърсиха съвместно решение, но без излишна конфронтация с туристи и гости на региона. Вместо среднощни хайки, заплашителни заповеди и актове – които после падат в съда – общината ги среща с вежливи елегантни служителки. Те любезно разясняват на туристите, че и догодина ще са добре дошли да опънат палатки, но вече без купчини смет и опасност от пожари. И че това ще им коства едва едно евро на ден.

Регионът на Шабла съчетава богато природно многообразие. Там е дуранкулашкото езеро, което пази множество редки биологични видове и е археологически парк. Високите скали край с. Тюленово пазят черноморското градче от вълни и бури. Наблизо са и неизбродните пясъчни плажове на  Крапец, прострени като воал покрай морето. По брега почти няма човешка дейност, а за презастрояване не може и да се говори. Това превръща региона на Шабла в желано място за почитателите на прекия досег с природата.

През топлите месеци на различни места прииждат стотици туристи с каравани, кемпери и палатки.  Ограждат  лагери, светят с прожектори, отцепват цели участъци бряг, до който няма как да се стигне. Мнозина са добросъвестни, но някои оставят след себе си планини от боклук, често секат дървета и паркират по дюните.  Така представен от Теодора Димитрова, проблемът изглежда напълно сходен с картината, рисувана и от други представители на черноморски общини. Но вместо да приложи рестриктивни мерки,  управата на Шабла решава да регламентира прибиваването на туристите.

Това не се оказва лесно, тъй като законовата уредба е несъвършена, а общината не може да създаде къмпинг заради липсата на подходяща инфраструктура. Димитрова,  която е  главен експерт икономическа политика и туризъм към Община Шабла,  разкрива начина, по който местната власт ще опита да балансира пребиваването на туристите в дивите територии с интересите на природата и местните общности: чрез въвеждане на минимална такса, уредена в местната наредба за опазване на обществения ред. Таксата ще бъде от 2 лв. за денонощие за площ от 10 кв. м.  Това елегантно решение също изисква известна нормотворческа иновативност: „Нарекохме го „бивакуване”, защото къмпингуване се извършва само в категоризирани обекти, а наименованието бивак не съществува в закона за туризма” – споделя специалистът.

С регламентирането на бивакуването ще се ограничат негативните въздействия върху околната среда, а за самите туристи ще има някаква организация.

За прилагане на новата схема са определени пет терена – два общински и три частна собственост. С частните собственици общината сключва договори за ползване и стопанисване, обясни Димитрова. Те предпочитат тази форма на партньорство пред досегашното безконтролно ползване на имотите им.

Местата за бивакуване са подбрани според предпочитанията на туристите. Те са с обща площ от близо 200 дка. и са около Дуранкулак, Крапец, гората до село Езерец и на брега край Тюленово. Според Димитрова, с регламентирането на бивакуването ще се ограничат негативните въздействия върху околната среда, а и за самите туристи ще има някаква полезна организация. Терените вече са маркирани и на тях са разположени химически тоалетни и контейнери за отпадъци; определени са места за палене на огън. „Това е много важно, защото има много голяма вероятност от възникване на пожари, колкото и туристите да са внимателни”, допълва специалистът.

tiu3

Нова археология: останки от летен бивак по брега край Тюленово. Фото: И.Колев/Евромегдан.бг

Първоначалната идея е проектът с бивакуването да стартира през лятото на 2015 г. Заради забавена оценка на въздействието върху околната среда обаче реализацията започва едва в средата на август. Използват двете седмици до края на активния сезон за информационна кампания. И според Димитрова, която лично е участвала в провеждането й, с малки изключения туристите приемат идеята радушно. Относително доволни, по думите й, са и местните хотелиери, тъй като ще намалее негативното въздействие върху околната среда, от което се оплаквали гостите им.

Алтернативното решение в Шабла е продиктувано и от други проблеми: според  Димитрова има обективни пречки пред създаването на нормален къмпинг. Сред тях е липсата на адекватна инфраструктура, която се изисква по закон. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, потвърждава, че въведените наскоро в действащата нормативна уредба изисквания за къмипинги са, меко казано, недообмислени. „Бюрокрацията приема за къмпингова единица мястото за една палатка, една кола и място за маса, около която да седят четири човека, без да се съобразява с естествените потребности на избралите този вид почивка“, обяснява той.

Драганов определя действията на местни общини в присъствие на полиция за прогонване на дивокъмпингуващи като „самоуправство“, тъй като собствеността се установява само и единствено в съда. „Подобни самоуправни действия обслужват съвсем други интереси и са във вреда на българския туризъм” – заяви той пред журналисти, събрани на ресурсна работилница за екосистемни услуги по Черноморието, която се проведе в курорта Албена на 15 – 17 октомври. Работилницата е част от дейностите по българо-норвежки проект за изследване и насърчаване на устойчивото използване на опазени природни ресурси от страна на туристическия бизнес, финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Андрей Ралев, експерт на Сдружение за дивата природа БАЛКАНИ, смята, че наложения в момента модел на развитие на туризма по черноморието е вреден не само за природата, но и за самия туристически бизнес: „Строителството на стотици постройки, които стоят празни, без да се употребяват, няма за цел развитието на туризма; целта им бих определил като строителна спекула и пране на пари.” – обяснява той. Ралев определя примера на община Шабла като положителен и се надява и други региони по Черноморието да го последват.

Според Димитрова това вече се случва: в Шабла са получени неформални засега запитвания от други общини, за успеха на предпочетения от тях модел. „Взаимодействието между туристически бизнес и опазване на околната среда ще доведедо по-доброто оползотворяване на екосистемните услуги предлагани от Черноморието, а от там и до икономически ползи за региона на Шабла, и останалите общини, които го възприемат“, допълни Ралев.

 

*фарватер – в корабоплаването, безопасна в навигационно и минно отношение тясна полоса в границите на която се осъществява насочено движение.

 

EEAgrants

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.