Ислямът, моят приятел Мусюлманка отдава почит на жертвите в Париж. Фото: Getty

Ислямът, моят приятел

Мнозина днес свързват исляма с насилие, терор, отрязани глави. И кой може да ги вини, при положение, че дълго преди кървавата баня в Париж на 13 ноември общественият облик на тази религия е обсебен от муджахидини, алкаидисти, джихадисти и бомбени самоубийци. С помощта на хищните за сензация и конфликти масови медии тази шепа лунатици успява да надвика и заглуши гласовете на милионите мюсюлмани, които търсят упование и мир в своята религия – както по света, така и България.

Последователите на исляма отхвърлят претенцията „Ислямска държава“ да представлява тях и религията им.

Последователите на исляма категорично отхвърлят претенцията на самозваната „Ислямска държава“ да представлява тях и религията им по какъвто и да било начин. Дори на  узурпираната от терористи територия действително да живеят мъже, жени и деца, които са убедени в правотата на екстремистката идеология, броят им е нищожен спрямо над 1 милиард мюсюлмани, които строго осъждат техните действия. И те го знаят. Според  The Independent , терористичната организация е убила много повече мюсюлмани, отколкото християни, западняци и малцинства по време на своето съществуване.

Преди година доклад, публикуван от ООН,  документира известни случаи на  варварство от страна на т.нар. „Ислямска държава“ срещу мюсюлманите, отбелязвайки, че през първите осем месеца на 2014  тази формация е отговорна за смъртта на 9,347 цивилни в Ирак, съобщи  The Independent. Случващото се поражда вълна от разнородни емоции у всички истински вярващи мюсюлмани навсякъде по света. Единодушни са за това, че тероризмът нарушава основни човешки права.

„Мюсюлманите презират ИДИЛ. Вярно е, че ИДИЛ е съставена от хора, които твърдят,че са мюсюлмани. Но жертва номер едно на тази терористична организация са именно мюсюлманите,“ обяснява Дийн Обейдаллах,  журналист от The Daily Beast. Светът няма как да научи това. Само няколко дни преди нападението в Париж, ИДИЛ стартира координирано терористично нападение в Бейрут, убивайки 43 и ранявайки 239, предимно мюсюлмани. Хиляди мюсюлмани са жертви на ИДИЛ из целия Близък изток. Екстремистите обезглавиха сунити в Ирак, заради неизпълнение на задължението да са лоялни към тях, екзекутираха имами, заради неподчинение, и дори убиха имам в Ирак, защото осъди деянията им. „За разлика от Париж, медиите едва отразиха нападението в Бейрут“, отбелязва Обейдаллах.

В интервю за CNN по-рано тази година френският журналист Дидие Франсоа оспори претенцията на самозваната „държава“, че преследва религиозни цели. Журналистът, прекарал повече от 10 месеца като пленник на терористичната група в Сирия, свидетелства, че похитителите му далеч не са били толкова загрижени за религията, колкото са били политически мотивирани. „Не е ставало въпрос за религиозни текстове или религия като цяло. Говореше се от политическа гледна точка“, каза Франсоа. „По-скоро ни налагаха това, в което те вярват, не са ни учили за Корана, тъй като това няма нищо общо с Корана,“ добавя журналистът. Похитителите му дори отказали да му дадат Коран.

Двама университетски преподаватели оспориха пред БНТ оправданията на терористите, че жестокостите им се оправдават от религията, която изповядват. Според д-р Ариф Абдуллах от Висшия ислямски институт и Славчо Велков, експерт по сигурността и борбата с тероризма,   няма текст в Корана, мотивиращ войната по религиозна причина.

Факт е, че в Корана има доста текстове, които говорят за военното дело. Свещената книга посочва, че тези, на които е обявена война, имат право да се защитят, както и тези, които са прокудени без право от техните домове. Според Абдуллах Коранът мотивира единствено военното дело или военното сражение като съпротива срещу терор, несправедливост, или опит за прогонване със сила на хората от родните им места. “Никъде ние не можем да намерим подобен кораничен текст, мотивиращ войната поради различие във вероизповеданията”, категоричен бе Абдуллах.

Арабският превод на „джихад“ е „усилие“, „усърдие“, насочено към борбата с дявола вътре в човешката душа.

“По мое дълбоко убеждение тероризмът, какъвто без съмнение практикува „Ислямска държава“, няма своя религия, тъй като няма кауза, която да оправдава подобни жестокости и действия”, добави Славчо Велков. Според него това е особен вид, нов вид религиозно мотивиран тероризъм, който се извършва не от името на религията изобщо, а от името на нейните ултра консервативни форми, тъй като никъде в Корана не може да срещнете думата джихад. „Нейният арабски превод и интерпретация е „усилие“, „усърдие“, но то е насочено към борбата с дявола в човешката душа. Всеки един от нас го прави”, обяснява Велков.

Обосновката за действията на терористите е изключително неточна, смята Абдуллах. Той дава пример с текст, прозвучал през лятото в проповеди на екстремистите, който гласи: „Аз съм изпратен с меч, милост за световете!“. Според анализатора целият кораничен текст се чете по следния начин: „Ние те изпратихме, о, Мохаммед, милост за световете!“. Те прибавят част от друг текст, който е извън кораничния и дори не е автентичен и правят следния довод: „Ние те изпратихме с меч, милост за световете“, обяснява Абдуллах, което според него е изключително грешна методология.

Друга манипулация на изповядващите краен ислям, е че те превръщат дескриптивната информация в Корана в прескриптивна. От текстове, които са описателни и не се очаква от човека никакво определено действие, те изваждат от тази дескриптивна информация императиви, които съчиняват и ги насочват към вярващите. „Следователно ние говорим за една доста нарушена методология, която не отговаря на ислямските учени, които са утвърдили точно и стриктно поведение и похват към кораничните текстове.“, обясни д-р Ариф Абдуллах.

Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание в България осъжда строго действията на джихадистите от „Ислямска държава“. Имайки предвид отговорността пред обществото и отзивчивостта към човешките права, хуманизма и свободата, мюфтийството заявява, че отнемането на човешки животи, насилието, терорът и всички форми на тяхната проява към цивилните и невинни граждани, са абсолютно неприемливи, дълбоко укорими и не се припокриват с принципите на религията. Безпрецедентното погазване на висшите достойнства на исляма и принизяването му до средство за постигане на политически и властови ресурс силно ни огорчава, кавза се още в тяхна декларация.

От Главното мюфтийство в България са категорични, че терористите не могат да принадлежат към мюсюлманската ценностна система.

Мюфтийството изказва своите притеснения, че с подобни действия се цели използването на религията с непревомерен натиск над мюсюлманите и човечеството по света и маргинализиране на исляма. Религиозните убеждения на мюсюлманите не пораждат насилие и тероризъм, а терористите не могат да принадлежат към мюсюлманската ценностна система, категорични са от Главното мюфтийство.

За голямото мнозинство практикуващи,  ислямът е начин на живот, който учи на мир, уважение и разбирателство между религиите. За тях „ислям“ не е синоним на „тероризъм“.  За разлика от джихадистите, които свеждат написаното в свещената книга до омраза, насилие и убийства, истински вярващите мюсюлмани виждат съвсем друго в Корана и се опитват да го прилагат в живота си, доколкото могат.

Всички мюсюлмани имат задължениея – към родителите си, към бедните, към децата си и дори към немюсюлманите. „ Който рани немюсюлмански поданик, ранява мене“, учи пророка Мухаммед. Вярващят мюсюлманин трябва да се отнася добре с родителите си, да се грижи за бедните и вдовиците,  да е справедлив и безпристрастен към всичките си деца, да е сърдечен и мил със създанията на Аллах и да ги дарява със своята обич, да повелява приличието, да е справедлив, да придобива знания и  да пожелава за брат си това, което пожелава и за себе си. Религията учи на хуманитарност: „Посети болния, нахрани гладния и освободи пленника“, самообладание: „ Силният мъж не е този, който е силен в борбата, а този, който се контролира в гнева си“, и равенство на расите: „ Арабите нямат превъзходство над неарабите и неарабите над арабите,  нито белите над черните, нито черните над белите, освен по набожност.“

Ислямът не е насилие и терор, нито е всяване на страх и ужас. Ако има хора, които наричат себе си мюсюлмани и в същото време безмилостно отнемат живота на невинни хора, то те нямат право да се наричат нито „мюсюлманин“ , нито „човек“, защото ислямът учи вярващите на точно обратното – на мир и добрина. Защото ислямът не е просто религия, а начин на живот.

 

EEAgrants

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.