Голямото банково източване като политически трилър

Голямото банково източване като политически трилър

Леа Коен, "Кандидат-президента", 2007, Сиела.

Леа Коен, „Кандидат-президента“, 2007, Сиела.

Не ми бе минало през ум, че ранният период на българската демокрация сполучливо може да бъде разказан като спиращ дъха политически трилър. Леа Коен го е направила в „Кандидат-президента“ (2007).

Авторката е изкривила реалността доколкото е нужно за да се получи вълнуващ разказ с многоизмерни герои, но е опазила достоверността на епохата. А това е труден баланс. Върна ме към тръпката, ентусиазма, наивността и вярата, че времето е наше. Благодаря й, дадох си сметка, че не съм ги загубил, въпреки хладната цинична пресметливост, с която престъпната клика около властта и медиите оттогава до ден днешен пресушава както личните и обществени ресурси на българите, така и вярата им, че след злото ще дойде добро и способността им да ги отличават.

Романът припомня и отлично разяснява генезиса на банките, заченати през 1990те от бившите служби и апарата на БКП, със задигнатите от тях авоари на авторитарния режим. В светлината на наскоро спукалия се банков балон на КТБ и сътресенията, които изпитват в момента последните действащи банки създадени по тази схема, „Кандидат-президента“ ще е полезен и за по-млади или по-непаметливи читатели.

Романът припомня генезиса на банките, заченати през 1990те от бившите служби и апарата на БКП, със задигнатите от тях авоари на авторитарния режим – полезно четиво в светлината на спукания балон КТБ и сътресенията, които изпитват в момента последните оцелели банки от тази схема.

Признавам, част от обаянието на книгата за мен произлиза от удоволствието да съпоставям положителния образ на кандидат-президента със спомените ми от работата ми с д-р Желев като репортер на частна телевизия, по време на мандата му като вече избран първи демократичен президент на България. Отгатнах без особено усилие част от персонажите, замислили и осъществили ограбването на българската икономика и пречупили с корупция и алчност шанса за навлизане на почтени хора в политиката. Част от тях все още въртят бизнес, власт и медийно влияние. Уви, сещам се за мнозина подходящи кандидати за ролите на баретата, изпълняваща „мокри“ поръчки за да финансира спортния си комплекс, или на продажната кокалеста репортерка от честно-частно издание, с която сексът е просто бонус към евтино откупеното мълчание.

По-трудни за разпознаване са ми положителните герои, към които винаги съм имал слабост. Затова шапка свалям на Леа Коен, че е успяла да доведе фабулата почти до щастлив завършек: пожелавам на нея, на себе си, и на всички българи романът и да се окаже пророчески. Това ще стане, когато по следите на задигнатите, „реинвестирани“ и отново задигнати милиарди на България действително тръгнат супер-ченгета и супер-дипломати, зад които стоят почтени супер-политици. Крайно време е за това.

==

  1. Коен, Леа. Кандидат-президента. Сиела.